като случайност

И как неловко е
дървото
с изсъхналите клони
във този ден
на птици
и треви
и смях

И слънцето е някак си
нелепо
като мъха зелен
поникнал
в бялата му кожа
ударена
през зимата
от гръм

А колко стройна е брезата
потънала във бяло самосъзерцание

Към тях пристъпя гълъб
( като случайност)