понеже
всичко е Изречено
земя да равни
окото
пипаш опипваш
стените
все по-високи
Ел Греко
(по) пукнати
третият път е най-тежкият
никъде някъде
третият път е най-лесният
аз ли съм
аз
прокълнат
проклинам
заклевам се
в мрежата
( Петър)
“ която мощен ангел дърпа
заедно с мрежа на рибари.“*
Г.Сеферис
bogpan - блог за авторска поезия 
Я, и илюстрации вече има… Честит ти блог!
By: to4ka on ноември 22, 2008
at 2:16 pm
Бързичко си се развързвала. И сега е така))).Благодаря!
By: bogpan on ноември 22, 2008
at 4:20 pm
И обичам смело да яздя мечоци:)))
By: to4ka on ноември 22, 2008
at 6:29 pm
хей, хей ..многоточно това ще дае в българския език най-вече. инак си знам, че става въпрос за времето, когато си била мъничко момиче ( дали си пораснала) , а?
By: bogpan on ноември 22, 2008
at 6:49 pm
Придобитите умения не се губят, само нарастват
By: to4ka on ноември 22, 2008
at 6:58 pm
паметта е гъба, закупена от второстепенен магазин…
остават само вродените “ Развръзвания“
By: bogpan on ноември 22, 2008
at 7:29 pm
мога само да ви се радвам 🙂
By: mislidumi on ноември 22, 2008
at 8:31 pm
Черпя ви едно парче, което май само аз си харесвам. Не става дума за умения, а за мечоци:
Човекът се изучи и се радваше много на уменията си. Попадна на благосклонни и добри хора – имаше достатъчно храна и питие и никой не го нагрубяваше и не подценяваше труда му. Научи да плете кошници и да разпознава билките, които съхраняват прясна рибата в тях. Чист и спретнат имаше възможност да бъде винаги и всеки отговаряше на смирения му поздрав. Нямаше пушка, а и не би му минало през ум да има. За манастира на хълма не мечтаеше, защото беше само един малко изучил се човек, който се радва на уменията, които е придобил.
После се оказа, че друг човек, който не се радвал, имал пушка и така си отива светът на хората и неговите придобити умения.
Тогава започва светът на мечоците, които всъщност са подставени лица.
By: to4ka on ноември 22, 2008
at 10:32 pm
mislidumi каза: – Ще продължавам ( поне аз) да се опитвам. Освен минута на радост, какво повече от едно изкуство.
By: bogpan on ноември 23, 2008
at 10:40 am
to4ka каза: Паметта ми показва странни способности, когато има работа с твои текстове. И не само. Дори си спомня и сънища. Това „парче“ си го харесвам. А финалът е изречението от съня. В оригинала го няма. Сигурно го помня, защото съм съвсем натурално мече. МММ))))
By: bogpan on ноември 23, 2008
at 10:44 am