Posted by: bogpan | ноември 21, 2008

***

Когато

масата е мрежа,

увивам се със ями

и тръгвам тъй

както отначало.

И нека да

пируват

и да разтеглят

хляба.

Разклащат се дърветата

преди да слезне

дъжд.

Advertisements

Responses

  1. браво, поете! 🙂 виждам, че вече се справяш със системата.

  2. проза, любезна, проза е това. обаче, не много успешно)))

  3. Трябва ли помощ, питай! С питане само поет не може да се стане… 🙂

  4. Докато разбера, къде да гледам току-виж и поет ще стана!
    За питане се очертават доста неща, г-н Графе, остава и момента да разбера, къде да питам))))

  5. Къде, та къде – заставаш на върха на хълма и окаш: „О! О! Оооооооооооооо!“, все някой ще те чуе.

  6. Точно там,
    събирам мълчанието
    и нямам думи
    понеже
    всичко е казано
    и се раздава.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: