Публикувано от: bogpan | февруари 27, 2019

и аз

***

небето е затиснато
от планински силует
с грубата реалност
на привидно
съществуване

а облаците бели
перести
с нежната сърцевина
на есенния
дъжд
оплели са невидим
хоризонт

и аз съм птица сляпа

пълзяща
по небето
(в хоризонта дълъг)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d блогъра харесват това: