Posted by: bogpan | януари 15, 2015

Fiat lux

Отговарям за кварталните кучета
и за нещо…

Uno:
Тече, тече Ада.
Огледална повърхност.
Двама в лодката – моряк
и бродяга.
Колко изгреви, колко залези –
в шепи мълвеше морето:
“Бедни мой скитнико,
бедни моряко…”.
Отминаващо всичко.
Далечните цели искат
полет далечен.

Secondogenito*:
Кастилската нощ.Испанска балада.
Мъждиво припламване.
Не топлите есенни залези,
а аутодафета.
Започна ловът.
Капричиози роди
паметта на древната кръв.
Вендета.
Manos de plata** на далечните погледи.
Изгориха утрото.

Три:
Сияние северно.
Красиво студено мълчание.
Сага без пристан.
Розата и лъвът. Лъвът и розата.
Инкрустация на тиарата на Лойола.
Време разделно.
На часове,
на секунди.
По разписание на тръгващи влакове.
Радиопиеса по Хърбърт Уелс.

Безброение:
На дъното на някъде
тупти сърцето,
което запази във слово и ритъм
Dei gratia.
За светлината, за световете,
които градиш
слял минало и предстоящо.
Domini vobiskum!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: