Posted by: bogpan | декември 3, 2014

Далеч

Някъде в утро несигурно,
като вълни
върби се привеждат.

И бавно
носи светлинките реката
от бреговете далечни.
Със звън
/едва доловим/
се изкачват по възвишения
прорасли с бледа трева.
Там спи
и нежната лира,
и белият кон,
и пътищата – езерна вода.
А толкова много обичаше
преди да срещнеш сянката
в Аид.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: