Posted by: bogpan | януари 16, 2014

Дали

Зовях те,
като цвят
(с външността на роза)
и като погледа на птица,
притаена в елипси(чимширени).


И те виждах.
Виждах те през себе си.
В езера от слънце раснат
лотоси.
Но не е достатъчно бъдещето,
което вече се е случвало.
Още и още – въздухът гасне.
Нямам повече нищо,
освен мъртви листа и ръцете си.
И вместо сянка заставам
до себе си.
И те виждам!
Видях те!
Звяр, подобно гола
дума, сред неподвижните
лиани,
музика на древни белези.
Движението външно,
което нищо не придвижва.
Сизифе – това също е движение!

Дали ще бъде усмирена светлината
във вазата донесена от Запад.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: