Posted by: bogpan | ноември 22, 2012

Зелената порта

отминаха годините
и се изгубиха


телата забравиха
топлината на пръстите
огънати дървета
от листи
бавно се ронят
гледам с очите ти
зидове
с пълзящите рози
но къде остана
Зелената порта
не можахме да минем
сенките ни все някъде
бързаха
днес потрепват
като криле
на немия лебед
мълчанието на другия

а гласът идва
като надежда и
вяра
за огън

Advertisements

Responses

  1. до придобита цялостност
    като смесване
    целеположеност в безкрай
    (колкото да бъде сложен край)
    примамките са предпочитано съотношение
    с безпрекословност
    за овладяната зачатъчност
    в прозрачност без условия доколкото
    поредното е сложено и
    преоткрит до пристрастяване
    обременен с обема на обвивката но
    като пример

  2. примерите за това са
    примери понеже еталонът
    е
    прозрачие на изконна
    цялостност
    каквото и да се говори
    от тук на сетне

  3. Пръстите ми са топли дори и отрязани,
    Още сме в Зелената порта ,
    Живот – преминаване

  4. Най- важното е нали,
    че знаеме има
    Зелено!

  5. Цветът се мени постоянно,
    просто Живот- Преминаване

  6. Цветът се мени понеже ние се отдалечаваме,
    приближаваме
    всъщност Животът е бял.

  7. Цветът е наша отговорност и удоволствие

  8. Тук и сега няма да ти цитирам Лесинг за удоволствието, нито автоцитирам, че не дължа нищо ( дори на кръвта си), но дори и да минем отвъд цветът остави винаги един -кристално бял.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: