Posted by: bogpan | ноември 3, 2012

***(в слънчева мантия)

В слънчева мантия
заспиват душите.


На земята се връщат
завинаги,
да успокоят времето ни
забързано.
И ако някога
на хълма зелен,
обграден
от чиста река,
се събудите –
протегнете ръцете си
с длани нагоре
и ще усетите
потоци от златни искрици…

Душата на Слънцето.

Advertisements

Responses

  1. възпоменание
    понеже гледам покриви
    комините – едни и същи
    малко им помагам
    съвсем проект за дълг
    за дълъг път
    привнесен откъм хубавата ми страна
    публиката е компромис
    и съм изненадан
    че балансът е височини
    тялото не лъже и вълнува
    те какво ще ме научат
    колкото и да се случва
    след като прстранството е ново
    и съм имплицирана обособеност

  2. обичам да виждам
    лекото почти невидимо издигане
    с частиците над покривите
    не съм и изненадан
    не съм и устремен
    понеже няма да науча нищо ново
    и ще съм забравил

  3. като хората които са изгубили пространството;)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: