Posted by: bogpan | октомври 23, 2012

И се завръщат

По пътеката, която се разтваряше
в здрача –
червени листи


измежду дървеса от орех
пристига пътник.
Достига до сърцето с тиха крачка
подобно ромон
на вода под корен
или разтворена прегръдка,
ръце от въздух и от кротък сън.
Далечна вечерна камбана.

Това е час, във който домовете
като деца заспиват
при баща след оран
и се завръщат пътниците
с пътека.

Advertisements

Responses

  1. ЧРД, Божидаре! Да си жив и здрав, и винаги поне с една пътека 🙂

  2. Благодаря, Нели. Ние си имаме по една пътека. Нека да бъде плодна!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: