Posted by: bogpan | август 17, 2012

Ветроходи

Ветроходи бавно и гордо плуващи

 със издути платна.

 Бризът…

 Това е представа.

 А всъщност живея в града.

 Планината всеки ден е различна.

 Сутрин – почти невидима –

 почти представа – жива.

 Едно усещане.

 Водя сина си покрай останките на цветя

 – на училище.

 Той не обича да ходи, аз също –

 да възпитавам.

 Било полезно – адаптивно,

 еднакво.

 Останките …

 Планината всеки ден е различна.

 И Ветроходи…

Advertisements

Responses

  1. и небе – синьо
    малки бели облачета
    небесата …

  2. хей, Ангеле драго ми е да те „видя“ тук
    а небесата…те ще чакат.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: