Posted by: bogpan | юли 22, 2012

Потрепване

Сред цъфтящите жасмини


ти нямаше сянка,
а дихание,
което пулсира.
Кротък е здрача –
сън на дете
заспало при татко си
(след дългата приказка)
звън на идващо лято
във витата раковина.
Прегъни коленете си
и ще чуеш:
„Животът, който ни дадоха
живяхме го по различни
причини…“
И морето остана
на кръгове.
Потъна между
матовите звезди
(в мрамора).
Остава ни дългият път
към надеждата.
Потрепване –

отвъд.

Advertisements

Responses

  1. всъщност „морето на кръгове“ е началото на много пътища. иначе на какво да се надява човек…

    обичам ти стиховете.

    поздрави,

    М.

  2. Идеална форма за едно море, наистина. Колкото до пътищата те все някъде отвеждат и може би вече е нужно да остана – впрочем зная , че четеш тук и няма нужда да е публично – напълно достатъчно е това,че го зная. Gehen Sie, gehen Menschen gibt es viele Realitäten.

  3. „…Когато свърша да сънувам
    и в живи багри проговоря,
    а болката, че съществувам
    във светлината се разтвори…“)))

  4. Знам, че ще намериш точното, знаех…в Светлината!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: