Posted by: bogpan | май 8, 2012

А заедно

А заедно отивахме ли някъде.

Остана  бялото сияние
на дрехата погълната
в сумрака на нощта.
С едно проблясване
– почти невидимите розови
отсенки на храстите и
белите акации.
А беше толкова далечна
– на разстояние ръка.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: