Posted by: bogpan | април 27, 2012

Спомен за Ф.Г.Лорка

Роден съм да плувам на плиткото,
тъй както риба-луна
любима, угаси светлините –
в нощта е видим брега.

Три портокала, любов,
като изстрел, просветват
на балкона с бръшляни обвит,
прах от сърце,
сърцата от прах.

Отплува нощта като кораб
за острови,
моя любов – без сърце.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: