Posted by: bogpan | декември 11, 2010

Истанбул

Във този град си
всички или
никой.
Това е видимост.
На разстояние ръка
блестят подобно вятърни фенери
котешки очи
(във този град очите слагат
белег на морето).
И гласовете идват и си
отиват ( на високо).
Така върви светът и
не се губи.

Сега не се страхуваш.
Ще ти разказват приказки
за Шехеризада. И утре,
ще е утре.

Advertisements

Responses

  1. Този безсънен град рециклира времето в шарени килимчета, аромат на чай и дим от наргиле. Липсва ми…

  2. Semiha, сигурно моя поглед е на външния човек, но ми се струва, че този безсънен
    град има друг живот извън видимостта на аромата на чая в чудесните малки чашки и разговорите сред дим на наргиле. Нещо друго, което пази времето непроменено.
    Благодаря Ви за този красив коментар.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: