Posted by: bogpan | ноември 15, 2010

Тесалоники

Аз няма да се върна
в тази есен.
И с теб.
Пулсират домовете със златото
на хоризонта и морето
(във Тесалоники и портокалите
пулсират).
Морето?
То какво?
За него всичко е написано и
никой няма думите,
за да раздели това, което е във него
(от морето).
Седя пред дългата пътека и
разбирам.

Един човек не пуска корабчета
от хартия, а връща на водата.
Пак вода.

Advertisements

Responses

  1. Седя пред дългата пътека и
    разбирам [че си пътувал и си се радвал на морето]…
    А аз седя и дремя в ъгъла на собствената си посредственост… да:)

  2. Седя си аз и аха, да забия гвоздей, че Пилигрима се появил, пък то някой го е подменил. Какви са тези посредствености и ъгли си викам при обръщащия Пилигрим. Не ще да е той.
    А морето….

  3. Мдааа…. водата се нуждае от вода, а слънцето от слънце, пътеката от път и някакъв пулсиращ портокал за утоляване на космическата жажда:)))

  4. О, Ангелова! Закъснели поздравления за новата книга. За съжаление не успях да стигна до П-к в онзи дъждовен ден. Но книгите нямат давност. И така – книгите се нуждаят от книги.
    Радвам ти се!

  5. Седя пред дългата пътека и
    разбирам , че едно е “ Един човек не пуска корабчета
    от хартия“ , и съвсем друго “ а връща на водата.
    Пак вода. „…. !

  6. Разбираш, Ангеле!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: