Posted by: bogpan | октомври 11, 2010

Седя и те гледам

Понякога
нощта е мека.

Сън на деца.
Казват: „ Докоснал ги Ангел”

Седя и те гледам. Не броя
дневните камъни.
Забравям за тези,
които в утрото
със четки изострят
зъбите –белите
( те търсят смърт).
Забравям за тези,
които в утрото
със сапуни умиват
ръцете – нощните
( те търсят смърт).
Забравям за тези,
които в утрото
със тушове извиват
очите – ясните
( те търсят смърт).

О, дъще моя!
Мека е нощта.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: