Posted by: bogpan | септември 4, 2010

Арива

Не се познаваме.

Мъглата вае призрачните
силуети на къщи, хора
и надежди.
И като звук е ръката –
полутон от писъка
на чайките “ Арива… Арива“
Не идва нищо.
Нищо не е идвало.
Опитвам се да дишам –
в едно отвъдно време.
В градините на водоскоците
преди зората и след дъжда.
Не се познанаваме.
Ти се стопи в слънцето,
едно слънце в мъглата
и никога не те е имало.
Хартията помни отминали
звуци дошли от външния
свят – Арива.

В очите изгаряме.

Advertisements

Responses

  1. бръм-бръм

  2. в главичките на малките момичета)))

  3. Чета го за незнам кой път. И ми харесва, харесва, харесва….

    „Не идва нищо.
    Нищо не е идвало.
    Опитвам се да дишам –
    в едно отвъдно време“

  4. Е, аз няма да ти благодаря толкова пъти, Ивет.
    Радвам се, че си открила думи за себе си)))

  5. да, така… ): а винаги (ми) остава усъмнението, че го има смисълът – доловим /някъде/ между ‘не се познаваме’ и „не ви познавам*“, но то си е залюляване от моите контексти… (утеха – че има какво да се люлее))

  6. у-съм(мнението), да, а винаги*, но да оставим контекстите. утеха е хубава дум с меко х.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: