Posted by: bogpan | август 11, 2010

***(понеже никога*)

понеже никога*

този свят е страшен
без дума
осезание
и вкус
град
в който драскаш по дърветата
за да не кажеш .точка
и всяка любов. точка
страх ме е
от всяко любезно мълчание
от думите в думите за думите
за подутите коремчета на децата
за това че ти е безлично
(р) риба раковина рай
краят винаги е предизвестен в
точка
край
цветята на малката Ида

думата не трепти като в Сеговия
този град и
Слово

*никога е само за пророците
винаги

Advertisements

Responses

  1. Много ми (.) с примъкнати още двенки (най-малкото двенки), „понеже…“*
    Поздрав 🙂

  2. Сутрин нещо не зацепвам, Ваня. Не знам защо, обаче прочетох Арки от време!)))

  3. :)) така де, ‘пощада’ за „пясъчните“ (не е ли „затова“ всякое придърпване на още точки към точката))

  4. „затова“ е някакъв капан и просто днес, честит Празник, Ваня!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: