Posted by: bogpan | юли 15, 2010

От там

Там, където

се срещат

воля с  молитва

зид с коприва,

седи

момичето с привързаните

очила.

Не иска,

не чака,

не говори.

Ела,

от там да минем

преди

земята да се залюлее.

Тебе  поем.

Advertisements

Responses

  1. А ‘стъклата’ (на очилата), мислех си, и те са… (тц, „там“ не бива да се „мисли“ 🙂 не бива…).

    Почитания!

  2. В.С , радвам се да те “ видя“. Там, не знам какви са стъклата, нито дори дали има момиче. А иначе за мисълта е така. Не знам само дали има и нещо подобно.

    Благодарности!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: