Posted by: bogpan | юли 11, 2010

тишина

и в този ден на слънце

листите на кестена

като ръце закрилят

от

жарта

и виждам през  съня

като през огледала

градината със лодки

жерави

и звуци

далечни стъпки на морето

и красота

която ме

убива

Advertisements

Responses

  1. ето от къде ще взема малко тишина днес.
    поздрави!

  2. щедро! заповядай вземи, след съботата.
    благодарности!

  3. Красота отвсякъде, Божидаре 🙂

  4. Здрасти, Венци! Добре дошъл при красотата…

  5. И аз видях всичко 🙂

    Поздрави!

  6. Я, Нели! Че и всичко…колко лесно.
    Благодарност!

  7. Красотата винаги убива (знам, че не приемаш „винаги“), скъпи ми приятелю, но е за предпочитане. Като в този случай, дори и без съпровод. 🙂

  8. Склонен съм, наистина приятелю, вече да мисля по този начин. Но нека все пак да не е винаги. Винаги е продукт на мисълта. И нима не е чистият звук също проява на нейната същност. Като в конкретния случай. Но това са разговори. Другото е без думи. Много, много ти благодаря!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: