Posted by: bogpan | юни 1, 2010

НИКОЙ – С.Куазимодо

НИКОЙ

И аз съм може би момченце,
което се бои от мъртъвци,
но вика всеки ден смъртта.
О, тя ще го освободи от всичко:
деца, дървета, буболечки,
и всяко нещо със сърце от скръб!
Защото
подаръци отдавна няма,
защото улиците все са тъмни
и никой вече не умее
да го накара да поплаче
до тебе, боже.

С.Куазимодо
прев. Д. Петров

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: