Posted by: bogpan | май 14, 2010

като случайност

И как неловко е
дървото
с изсъхналите клони
във този ден
на птици
и треви
и смях

И слънцето е някак си
нелепо
като мъха зелен
поникнал
в бялата му кожа
ударена
през зимата
от гръм

А колко стройна е брезата
потънала във бяло самосъзерцание

Към тях пристъпя гълъб
( като случайност)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: