Posted by: bogpan | февруари 16, 2010

И така е животът, Емил

Старицата има кръгла шапчица
(на цветя) и най-милата усмивка.


Палтото е с кожена яка,
изкуствена, разбира се.
Обувки от сняг.
Движи се някак залисано,
търси
в безлюдни коридори
касата
( да си плати миналото).
Да, драги ми Ажар.
И така играта
приключва.

Advertisements

Responses

  1. Намирам, че този текст е един от най-добрите ти! Не знам, може би нишката между конкретното/материалното и абстрактното/въображаемото ме води към едни други, съвсем мои си усещания…
    Дали обувките да не са от лед:)))
    Ех, приятелю (смея ли така да се обърна?)…

  2. е, пилигриме, откога към приятелите започна да се “ усмеляваш“? впрочем, не е ли истина, че и зимата е едни от сезоните. ех, къде е добрия пилигрим, дето обръщаше текстовете ми, този знае само едно „най“)))


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: