Posted by: bogpan | януари 30, 2010

Пролетно стихотворение ( втори опит)

По идея на Г.Милев

Да, зная!
След зимата ще дойде
пролет.
Девойките ще тичат
по зелените напъпили
поляни
(със роклички повдигнати
от пролетен ветрец).
Небето ще е както винаги
прилежно розово.
И все по-високо ще отлитат
хвърчилата.
Тогава скитникът
ще се събуди.
В ръцете му откъснати от зимата
ще се разлисти
пролетният дъжд.
И ще отмине както винаги
за никъде.
Без багаж.
Без билет.

Advertisements

Responses

  1. А къде е първият опит?
    По нещо ми напомня „Пролет моя, моя бяла пролет“ на Вапцаров, но звучи съвсем Пангеловски:)

  2. 🙂 добре написано 🙂

  3. Венсеремос, Пилигримче! Който не си чете коментарите, задава въпроси. Какви революции търсиш тук, я виж колко усмихнати, усмивки има от “ климатици“. Благодаря.

  4. хихих 🙂 усмивки да има ако може и в повече добре ще да е 🙂 така по добре минава иначе скучното ежедневие 🙂

  5. Е, Богпане, справедлива бележка…
    Ама аз съм стара жена и забравям:)
    И освен това не споменавам ‘революции’…
    И освен това там не пише „първи опит“… Добре де, оправдавам се само (тук иконка с изчервяване).

  6. хе,хе , Пилигримче – разбирам този пролетарски патос на разобличаването, но моля ти се, какви стари хора, моля, моля. тъй или иначе не се оплакваме от скучно ежедневие, нали така. и то не е такова. скуката е направо лукс за нас младите)))


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: