Posted by: bogpan | януари 28, 2010

поръчково стихотворение

след трепетно докосване
на фибрите по кожата
(с нощта)

девойките са вялите листа
полегнали щастливо –
(белотата на брезата)
с блясък във очите
и утрото ги гали
с първите льчи на (слънцето)
и вае мраморния силует
с роса от (нощни) пръсти
и във безметежната картина
на вятър и цветя и звуци
едва ли забелязаха

изронения мъх на мисълта

Advertisements

Responses

  1. хаха 🙂 майсторът, 🙂
    добреееее

  2. хе, хе къде бре Петенка, майстори по нашите ширини ( географски). хм ,нещо май поръчващите са си намерили други по- поетини)))

  3. Прекрасно начало за деня ми…
    „изронения мъх на мисълта“ получава отличен – сравнимо е само с мравката с душата на рамо (е, за мен си)!

  4. Абе, кви поетини – всеки стърже нещо, кякви стихове и си мисли, че открива нещо велико… например колелото отново. Обаче важното е да роним там кой каквот може, нали така? 🙂

    Айде, скоро ще е пролет и ще ходим да пием е компания някъде. 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: