след трепетно докосване
на фибрите по кожата
(с нощта)
девойките са вялите листа
полегнали щастливо –
(белотата на брезата)
с блясък във очите
и утрото ги гали
с първите льчи на (слънцето)
и вае мраморния силует
с роса от (нощни) пръсти
и във безметежната картина
на вятър и цветя и звуци
едва ли забелязаха
изронения мъх на мисълта
Advertisements
хаха 🙂 майсторът, 🙂
добреееее
By: mislidumi on януари 28, 2010
at 9:25 am
хе, хе къде бре Петенка, майстори по нашите ширини ( географски). хм ,нещо май поръчващите са си намерили други по- поетини)))
By: bogpan on януари 29, 2010
at 8:54 am
Прекрасно начало за деня ми…
„изронения мъх на мисълта“ получава отличен – сравнимо е само с мравката с душата на рамо (е, за мен си)!
By: piligrim_d on януари 29, 2010
at 9:34 am
Абе, кви поетини – всеки стърже нещо, кякви стихове и си мисли, че открива нещо велико… например колелото отново. Обаче важното е да роним там кой каквот може, нали така? 🙂
Айде, скоро ще е пролет и ще ходим да пием е компания някъде. 🙂
By: mislidumi on януари 29, 2010
at 10:36 am