Posted by: bogpan | януари 17, 2010

Опитах се

“Съдбата ни като излято олово не може
да се промени.
Нищо не може да се промени.”
Г.Сеферис


Като отчаяна зима…
Чуваш ли – как клоните
на дърветата пукат
под нощния сняг.
Костите под твоята тежест.
Ти, която прегърна замръзналата
вода, за да видиш единствено
тялото си.
Твоето отдалечено тяло.
Говорих ти със думи извън закона.
Понякога.
Не винаги
( винаги е за пророците).
Как мами познатото, опита,
който натрупват старите богове
във кръвта.
Истинските владетели на съдбата.
Кой друг говори зад гласа ти?
В мига, когато домовете се докосват,
кой идва с факлите?
Отблясъци на стъклата, пепелта
на звездите, които изравяш…
И глухата самота като камбана
( оловото нищо не дава).

Опитах се.
Зад земята и зимата.
На Ивановден.

Advertisements

Responses

  1. Отблясъци на стъклата, пепелта
    на звездите, които изравяш…
    И глухата самота като камбана…
    Като отчаяна зима…

    Ще звънне споменът като камбана.
    И ще посипем с пепел от звезди тъгите си.
    Ще свърши зимата, ще свърши:)))

  2. Този „опит“ е наистина стряскащо дълбок и плътен. Успешен, грубо казано в контекста на зимата.

  3. piligrim_d – заподозрях те в оптимизъм, да знаеш. впрочем, сезоните се менят. и това е винаги.

  4. to4ka Хм, точно ти да се стрестнещ, едва ли. По-скоро е типичен, но изглежда само аз си го знам. Всъщност, хубаво е че се обаждаш. Понякога. Благодаря.

  5. to4ka Тц. Не се стряскам, само стряскам.
    ps. Финала може да го резнеш.

  6. to4ka п.п.п По-скоро бих резнал останалата част, но не и Ивановден, Ваня.

  7. Хайде богпан да минаваш към пролетната тематика!

    Може ли да си поръчам при теб стих, пълен с надежди, срещи, цветя и други кичове, който обаче е трагичен и оптимистичен едновременно. 🙂 🙂 🙂

  8. Присъединявам се към зова на Петя, макар че точно в момента в нашите географски ширини няма и намек за пролет:)

  9. Хайде една приемеш една групова поръчка от нас трите и ще станеш поръчков поет. Ще ти платим с любовта на трите портокала.

  10. хе, хе забавлявайте се, момичета, но аз сега пиша други по прозаични неща за манджата, които ме изтискват определено. Тъй че така или иначе съм поръчков (прозаик).и без любов дори на един портокал (((.

  11. И беше ден когато всичко се превърна в пепел,
    и беше нощ когато всичко се създаде отначало,
    кога ли всичко ще се срути и нас всички ще погуби,
    кога ли всеки ще да разбере,че той е мъничко зверче ,
    кога ли всеки ще усети колко много мъка има под това небе!

  12. Здравейте, г-жа Жечева. Приятни мигове Ви желая!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: