Posted by: bogpan | декември 9, 2009

Възхвала

Във този час
бризът се обръща.

Рибарите се връщат
с ръце нацепени,
без устни,
с очи от камък.
Дъното е празно
като бутилка в полунощ.
Брегът е там,
където някой чака.
Отдавна спят. Сънуват.
С ръце преплетени.
Той, вятърът, последният
сирак, ги
води…

Advertisements

Responses

  1. Брегът е там,
    където някой чака.

    Чудно хубаво!

  2. Къде се изгуби, чудо такова?


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: