Posted by: bogpan | декември 4, 2009

Ахил

О, музо! – възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев…

Ахил бе войн. Достоен мъж
( Омир бе първият
между слепците). Да
му е простено.
Не
искаше война.
(тъй бе желала
бабичка тъй древна,
че името и днес е
приковано във очите). Но,
на война, като на война.
Бе мечът му искрящ,
като на падаща звезда.
Да
бе, да.
(Терсит е винаги
отзад).
Ще потече нагоре,
днес Скамандър. О, река със
мъжко име. Ще минат
днес, и вчера, и години,
понеже мъртва е Пентезилея.
Мъртва? Или не се е раждала,
без броня изкована от премъдрите.
А той не може да убива.

Терсит?
Терсит е вечния.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: