Posted by: bogpan | ноември 16, 2009

Опитвам ти от думите

Опитвам ти от думите,
тъй както готвачът
ястие опитва,
преди да го поднася
на гостите
останали след сватба.

Аз няма да прескоча
камбаната
подобно птица,
която мършавее от сезоните.
Подобно гущер,
който изоставя части,
за да оцелее.
А бягащия кой ще спре,
когато този бряг е пуст
от днешни гласове,
от форми,
от татуировки във очите.
Затварям задната врата,
по волята Ти
и се отдалечавам.

В пясъка.

Advertisements

Responses

  1. Началният куплет сам по себе си е чудесен, завършен стих, който много харесах.

  2. Ценя жеста. Мерси, Ваня и екскюзе моа..)))

  3. хехе, виждам, че репетираш, този език е заразен, нали?

  4. е, не. аз съм имунизиран от езици. независимо от прирРодната даденост. бон тон, шери)))


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: