Публикувано от: bogpan | ноември 6, 2009

Храмът

Храмът беше изящен.


Висок.
С колонади, обвити
с бръшлян
и със мирта.
С широки градини
(за изцеление).
Гори.
За векове, сенките
запечатани.

Но ти?
Ти къде отиваш,
когато утре няма?
Храмът – винаги е

неподвижен.


Responses

  1. Беше удоволствие, благодаря.

  2. Удоволствието и скръбта, могат да бъдат и само мои. Аз благодаря!

  3. в малко думи си казал всичко. и за моята скръб. а дори не знаеш.
    с малко думи… така се усеща…

    благодаря!

  4. и не е нужно. тя може да говори и без думи.
    и аз благодаря!

  5. много хубава вечност. И безвечие….

  6. много добре казано, много…Благодаря!))


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d блогъра харесват това: