Posted by: bogpan | октомври 11, 2009

(не)

сега

когато вече (не)
можем да умрем
( нали скъпа)
косата ти може да е същата
(с цвят на пожар)
разстоянието между нас ( река)
а аз дъжд ( вали)

Advertisements

Responses

  1. Хъм, впечатлена съм… Сърце не ми дава (дори!) да се заиграя по моя недопустим начин, защото… с душата на рамо… събирам лъскави кестени, трупам тъга за зимата:)

  2. ..именно- на рамо. и съчките са само, за тези които ще изградят следващото лято.

    Благословена зима.
    Ти радост си за острото сърце –
    длето на скулптура
    на тънки силуети,
    където слънцето заспива…

    Дърветата пресичат се,
    в кристален въздух издълбани.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: