Posted by: bogpan | октомври 7, 2009

Човекът, който идва

Нетрайна глъч на цветни гласове,
еднакви камъчета, дни еднакви
като ръжда се сипят от очите.

Късно е да се променям и
пак съм същия – със същността
на дъб и роза.
Разтворен в небесата и с неподвижна
форма на сърце.
Движение на светлина преди да дойде
Ангела до вашта къща.
На острова тежи ръката с факела запален,
( о, Ничше – символ на свободна воля, която
ти прекъсна пътя),
а колко ли тежат Хавайте и рамките от лудата
ръка – безкраен празник на наситените багри
(защо ли вече не се ражда Ван Гог?)
На този остров бих искал да е празникът…

Човекът, който идва си подсвирква
леко….

“ Делта“ 2005 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: