Posted by: bogpan | юни 19, 2009

Човекът, който седи

Човекът, който седи на ръба

на водата

дели хляба поравно

( за теб и на птиците)

Отдавна познава съня.

Да брои може, когато

цветът на липата се рони

(някой минава за някъде

и любовта е дългата точка)..

Цялото.

После(поглеждам) е

тържествено.

Advertisements

Responses

  1. Любовта май е въпросителна запетайка:)))
    Харесах.

  2. Е, щом казваш…
    И аз мисля, че е добър, този, което значи ..благодаря!)))

  3. Фантастично!!! Ужасно харесах това: „делене на хляба“… Има такава зареждаща дълбочина в този текст….
    Браво, не спираш да ме вдъхновяваш…, не спирай да ме вдъхновяваш…

  4. Забавно звучи двойно вдъхновен, един динозавър. Разбира се, това е деленето на хляба!)))

  5. Поезията да не би да е излязла в лятна ваканция? 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: