Posted by: bogpan | юни 12, 2009

Да строя

Като деца в мъглата
лицата се сливат.

Всички ясни
контури
лятото претопи.
Къде е градината
с водоскоците,
чистото дъно на Рона?
Дланите ми горят
от събраните камъни.
Остава онази стена
да строя…
Пред многоглавата хидра –
лятото.

Advertisements

Responses

  1. Виждал ли си Рона?
    Аз не съм.
    Но събирах цяло лято
    хладни камъни
    от горещото дъно:)))
    Много добър текст (твоят)!

  2. И Сена, и хидра, и оксимроните ти също не съм. Но не значи, че не съществуват в съновидението, нали? Но девойките , какво ли не намират по горещото дъно, речно…( хи)Та , значи благодаря!

  3. Оксимороните ми са предизвикани от твоите поетични видения/лутания/инвенции(?)
    Инак кога прост коректор/читател като мен ще сЪ досети за таквизи образи:)

  4. Говори с леки думи за нормалния потребител на книжните ( откорегирани) тела. Що е туй интенции и имат ли те почва, в нормалните туристически описания ( пътеписи) на непътуващи люде. То и аз не съ досещам…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: