Децата тичат по хълмите

Децата, които по хълмите
тичат, ръцете си леко
повдигат.

Назад остават
вълни от звуци и любов,
и въздух.
Така порастват дните.
И световете,
които ще забравим.
Би следвало да плача.
Или да говоря с остри
думи – грозно.
Със скритата ехидност
на жена, която най-бързо
тръгва, когато не обича.
Би следвало да млъкна.
Би следвало
( с дъждовете да вървя)…

Децата тичат по хълмите
и леко
ръцете си вдигат.