Публикувано от: bogpan | юни 2, 2009

Децата тичат по хълмите

Децата, които по хълмите
тичат, ръцете си леко
повдигат.

Назад остават
вълни от звуци и любов,
и въздух.
Така порастват дните.
И световете,
които ще забравим.
Би следвало да плача.
Или да говоря с остри
думи – грозно.
Със скритата ехидност
на жена, която най-бързо
тръгва, когато не обича.
Би следвало да млъкна.
Би следвало
( с дъждовете да вървя)…

Децата тичат по хълмите
и леко
ръцете си вдигат.


Responses

  1. detska preljudija. sunishta duzd
    hulmistata puteka, zabravila,
    che tuk
    izrastnaha i te: gluhite sulzi
    v possoka na vjatura
    zad men.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d блогъра харесват това: