Posted by: bogpan | юни 2, 2009

Децата тичат по хълмите

Децата, които по хълмите

тичат, ръцете си леко

повдигат.

Назад остават

вълни от звуци и любов,

и въздух.

Така порастват дните.

И световете,

които ще забравим.

Би следвало да плача.

Или да говоря с остри

думи – грозно.

Със скритата ехидност

на жена, която най-бързо

тръгва, когато не обича.

Би следвало да млъкна.

Би следвало

( с дъждовете да вървя)…

Децата тичат по хълмите

и леко

ръцете си вдигат.

Advertisements

Responses

  1. detska preljudija. sunishta duzd
    hulmistata puteka, zabravila,
    che tuk
    izrastnaha i te: gluhite sulzi
    v possoka na vjatura
    zad men.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: