И в тази събота
тревата е зелена,
но малко прегоряла
с дъждове.
И слънчевата светлина
е сякаш рехава.
И птиците са някак вяли.
Съзирам те едва
потънала в своето стремление
(и с далечина в очите).
Тогава се разхождам
сам във себе си
и търся упование
в растежа на кората;
в пречупения лист
на кестена застинал неподвижно.
И знам.
Животът може да премине
преди да дойде истинското
лято.
bogpan - блог за авторска поезия 
5,5 🙂
By: mislidumi on май 19, 2009
at 4:37 pm
Шараните са си взели матурата, Петенка)))))))
By: bogpan on май 20, 2009
at 7:54 am
На шараните и на малките шаранчета – успехи! И да плуват много и във всякакви води! 🙂
By: mislidumi on май 20, 2009
at 8:35 am
И слънчевата светлина
е сякаш рехава.
И птиците са някак вяли.
(…)
Тогава се разхождам
сам във себе си…
Ама тя и есента не е за пренебрегване:)
8/10
By: piligrim_d on май 20, 2009
at 9:12 am
Най -смешното е, че сега виждам Петенка това за шаранчетата. Те обичат най-вече сладки води.
Мъничкото си плува, където поиска, волно та волно, а големият да си стои тихичко в подмола
( най-добре). Благодаря ти!)))
By: bogpan on май 21, 2009
at 7:30 am
piligrim_d. Как щяло да пренебрегвам есента? В никакъв случай! Нали имаше лято през хубавата ми есен или?
Брех, побъркахте ме с тази математика, ей.)))
3.14
By: bogpan on май 21, 2009
at 7:33 am
Аз съм опак човек – пролетта ме дразни, лятото ме уморява, но виж есента… Любима ми е! Вероятно и затова, влизайки в моята си есенна гора/планина, хич и не носталгирам по младостта:)
3,14159 26535 89793 (За да се объркаш окончателно!)
By: piligrim_d on май 22, 2009
at 7:53 am
планина,
пролетта,
младостта…
съвсем, се обърках в тази география. О, Архимеде!)))
By: bogpan on май 22, 2009
at 1:10 pm