Posted by: bogpan | май 18, 2009

***(и в тази събота)…

И в тази събота

тревата е зелена,
но малко прегоряла
с дъждове.
И слънчевата светлина
е сякаш рехава.
И птиците са някак вяли.
Съзирам те едва
потънала в своето стремление
(и с далечина в очите).
Тогава се разхождам
сам във себе си
и търся упование
в растежа на кората;
в пречупения лист
на кестена застинал неподвижно.
И знам.
Животът може да премине
преди да дойде истинското

лято.

Advertisements

Responses

  1. 5,5 🙂

  2. Шараните са си взели матурата, Петенка)))))))

  3. На шараните и на малките шаранчета – успехи! И да плуват много и във всякакви води! 🙂

  4. И слънчевата светлина
    е сякаш рехава.
    И птиците са някак вяли.
    (…)
    Тогава се разхождам
    сам във себе си…

    Ама тя и есента не е за пренебрегване:)
    8/10

  5. Най -смешното е, че сега виждам Петенка това за шаранчетата. Те обичат най-вече сладки води.
    Мъничкото си плува, където поиска, волно та волно, а големият да си стои тихичко в подмола
    ( най-добре). Благодаря ти!)))

  6. piligrim_d. Как щяло да пренебрегвам есента? В никакъв случай! Нали имаше лято през хубавата ми есен или?
    Брех, побъркахте ме с тази математика, ей.)))
    3.14

  7. Аз съм опак човек – пролетта ме дразни, лятото ме уморява, но виж есента… Любима ми е! Вероятно и затова, влизайки в моята си есенна гора/планина, хич и не носталгирам по младостта:)
    3,14159 26535 89793 (За да се объркаш окончателно!)

  8. планина,
    пролетта,
    младостта…

    съвсем, се обърках в тази география. О, Архимеде!)))


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: