Публикувано от: bogpan | май 17, 2009

***

Безкрайна жал...
Минавам привечерно
в бяла риза.
Поглеждам отстрани
в кипналата пръст
растежа див
на жълти цветове.
Не знам,
кое е злото
("Цветя на злото" -
как позна кои са?
О, Бодлер!).
Не знам,
кое е и доброто
(в името Му
се заклевам).
И отминавам пак далечен,
пак във бяла риза...
В безкрайна жал.

Responses

  1. Белее привечерно риза.
    Разстеж кипи във дива пръст.
    Безкрайна жал.
    * * *
    Нали не се впрягаш, че се заигравам?
    То е, защото текстовете ти ми харесват и тутакси предизвикват друг текст (уж друг!) със същите думи (уж същите!).

  2. уж друго…но, защо не. няма свещенна крава, нали? в тази редакция нещо ми напомня Яворов?

  3. Яворов? Знам ли, от много четене вече съм професионално деформирана. Уж си мисля, че ми е хрумнало нещо оригинално, а то… я тоз, я онзи:)

  4. всичко е изречено. другото е забравено.
    друго е да се забрави. и се случват отсенки.)))


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d блогъра харесват това: