Posted by: bogpan | май 17, 2009

***

Безкрайна жал...
Минавам привечерно
в бяла риза.
Поглеждам отстрани
в кипналата пръст
растежа див
на жълти цветове.
Не знам,
кое е злото
("Цветя на злото" -
как позна кои са?
О, Бодлер!).
Не знам,
кое е и доброто
(в името Му
се заклевам).
И отминавам пак далечен,
пак във бяла риза...
В безкрайна жал.
Advertisements

Responses

  1. Белее привечерно риза.
    Разстеж кипи във дива пръст.
    Безкрайна жал.
    * * *
    Нали не се впрягаш, че се заигравам?
    То е, защото текстовете ти ми харесват и тутакси предизвикват друг текст (уж друг!) със същите думи (уж същите!).

  2. уж друго…но, защо не. няма свещенна крава, нали? в тази редакция нещо ми напомня Яворов?

  3. Яворов? Знам ли, от много четене вече съм професионално деформирана. Уж си мисля, че ми е хрумнало нещо оригинално, а то… я тоз, я онзи:)

  4. всичко е изречено. другото е забравено.
    друго е да се забрави. и се случват отсенки.)))


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: