Posted by: bogpan | май 14, 2009

***(това ли е сезонът)

Това ли е сезонът ?
Листата удрят тихите прозорци
и корени на дървеса проскърцват,
и аз съм сън.
Не разпознавам цветовете,
когато слънцето от онзи град
без време ме приютява като мама.
Кои цветя да ти даря?
Не съм светец – не мога да те възкреся.
Не мога даже скръб.

Да ти даря – последно цвете.

Advertisements

Responses

  1. 6!

  2. Небето е безумно синьо…

    НЕБЕТО е безумно синьо,
    полето празнично звъни,
    там моята душа ще мине
    към неизвестни далнини.

    Ще пръска времето забрава
    над позлатените вълни
    и моята душа ще плава
    към неизвестни далнини.

    А щом блянът на дух унесен
    безбрежна есен осени,
    тя ще издъхне като песен
    над разлюлените вълни.

    Н.Лилиев

  3. обаче този стих не се отнася към твоя 🙂

  4. видя ли се, пеликане? в пеликанското.

  5. Съотнася се и то напълно. Скъпа, Петя добричко дете си ти. Наистина Ще пусна едно мъничко стихче, за да си пишеш на воля при него.
    И за поезията в блога на Ю и за всичко, което желаеш.))))))


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: