Posted by: bogpan | май 7, 2009

епитаф

дъждът все по кратък
става
още час
секунда
дъх
а някой някъде
говори
като огън
говори
точно
светло
ясно
подобно долина
в която слизаш
и си все високо
или пръст
в която не загниваш
когато спре дъждът
дано успея
нещо да запиша
преди да се разпръсна
със светулките

Advertisements

Responses

  1. а някой някъде
    говори
    като огън

    Много добре! Поздравления!

  2. дано успея
    нещо да запиша
    преди да се разпръсна
    със светулките

    Поздрави, от светулков))))))

  3. брилянтен Е начупеният естетизъм
    като падането по лице
    да хване
    магическо сред фантастическото

  4. брилянтно Е
    падането по лице
    пред чистата на
    другото за другите, да

    Здравей, Атанасе!

  5. Говориш
    точно
    светло
    ясно
    дори разпръснат със светулките:)
    Поздрави.

  6. говори
    точно
    светло
    ясно

    а, някъде проблясват
    светулки.

    Поздрави и на теб!)))

  7. Много е вглъбно и в същото време – прилича на стълба за излизане от долина 🙂

    Поздравления, Пангелов! 🙂

  8. Начева, съвсем сериозна сте и вглъбена.
    И дано повече намерят тази стълба. Дано.
    Благодаря!

  9. хехе, питах Гугъл за „епитаф“ и той ме прати тук.
    приемам го като знак и се вчитам внимателно.

    освен това ми харесва как виждаш…

  10. както обикновено, както винаги – най близкото е най-далечното и обратно, но ти не питай Гугъл
    ( Нели Добринова) , а сърцето си!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: