Posted by: bogpan | май 4, 2009

Сега е вечер

Сега е вечер.
И някак светлината не достига.


На масата с бялата покривка
се очертава тъмнина.
Но още – не…
Ръце до китката.
И кръгъл хляб.
Сега е вечер.
И е далечно.
В дома ти няма кой
да влезе.

Advertisements

Responses

  1. 🙂 🙂 🙂
    Едно от любимите ми твои! Браво!

    Кореспондира си с портокаловото момиче, макар да са в различни цветове. Но са някак от същия материал – от благородния поетически материал 🙂

  2. Наистина е хубаво.
    Стиховете, в които присъства маса, храна на нея и хора, които да я споделят. И особено покривка, която да определя границите на този свят 🙂 Имам едно такова и може би затова обичам да чета други и да ги разбирам. Аз се научих да забелязвам колите, когато самата аз започнах да карам кола.

    „Ръце до китката.“ 🙂

  3. Имам една идея как да звучат стиховете по-малко кахърно, но се страхувам нещо да не те обидя, в смисъл да си помислиш, че аз нещо се подигравам… или че се правя на „голямата работа“… От друга страна, аз имам тяга към „морно-меланхолни“ текстове… С една дума, чета и препрочитам.
    Поздрави.

  4. Петя, всеки път се изненадвам от невероятните връзки, които си в състояние да правиш, така че и на мен започват да ми звучат някак много логично. Имаш от мен един сребърен талер
    ( нали е благородно среброто) за всеки цвят, който намираш.)))

  5. Размишльотини, приятно ми е да те “ виждам“.
    Заинтригуваме с това “ имам едно такова“ и ми е интересно да разбера до колко “ забелязването“ се дължи на факта, че имаш аналогичен или предполагаемо подобен опит. Все си мисля, че не е необходимо да пипнеш, за да разбереш или
    разбирането не е необходимо във всички случаи
    ( може да се усети). Понеже границите на света се определят и от цвета.
    Бял.

  6. piligrim_d. Здравей! Много е интересно това предложение. Защо все пак не опиташ да обясниш как да звучат „по-малко кахърно“. Или аз не ги усещам така? Няма страшно да се опита,
    най-малкото че в този случай няма нищо ангажиращо страните. И все си мисля, че стиховете се получават ( като настроение) такива каквито са.
    Благодаря!

  7. И аз исках тук да питам Размишльотинка за това, подобното 🙂

  8. Ние питаме, тук!
    Тя не спи,
    тя лети,
    че дори прехвърча
    ( защото е лилава).)))

  9. Ето, видя ли, засегнах те… А не исках!
    Смело и безотговорно, както се вика, ще онагледя мислЪта си:

    Сега е вечер.
    Но някак светлината ме достига.

    На масата със бялата покривка
    се стапя тъмнината.
    И вече – да…
    Ръце до лактите.
    И кръгъл хляб.
    Сега е вечер.
    И е близко.
    В дома ти има кой
    да влезе.

    И този текст вече е хем като твоя, хем е друг… Уф, как да ти обясня? Като те чета (ама не само теб де!), понякога възниква антитеза на това, което си написал. Абе винаги ме провокираш да се размисля и това ми се харесва. Толкоз.
    П.П. „Кахърно“ ми е любима дума, не мога да обясня защо, и не я употребявам иронически, а с много симпатия (емпатия?).

  10. Здрасти, отново. Засмях се ( съвсем весело) от това “ засегнах“. Наистина думите са дадени и за неразбиране или настройката? изменя значението…
    Ето и още един вариант ( който не е безкрайно
    позитивен)
    Сега е вечер.
    Но някак светлината ме достига.
    От масата със бялата покривка
    се премества тъмнината.
    И вече – …
    Кръгъл хляб.
    Сега е вечер.
    …….И е близко.
    В дома ти някой.
    Влиза.

    Май не е моят, а?( емпатията е хубава дума)

    п.п а за лакти на масата баба ми щеше да ми се кара)))

  11. То е на испански обаче – ако има желаещи четци мога да го пратя по мейл 🙂

    Разбира се, не е необходимо да пипнеш за да разбереш, и всъщност стиховете затова носят просветление, но ако си пипал вече имаш по-специален интерес… Знам ли.

    Една приятелка, като я посъветвах да пие кафето от департаментния офис вместо да ходи да търси навън, ме пита: „А ти би ли пила чай от офиса???? Ето, по същия начин е гадно и кафето там!“‌(Защото аз пък пия чай, не кафе.) Тогава приех аргумента й много лесно 🙂

  12. Ах, ти размишльотинке!))) Къде ни обхождаш по
    фланга. Дай стихотворението на справедливия читател, видимо. И с испанския ще се справим.
    Друго е да даваш на изхода на супермаркети билетчета със стихове на „нещастните“ поети, друго е твойто да се вижда тук-таме. Дай сега да го “ пипнеме“, за да видим, кой аргумент да приемем за достоверния.)))

  13. богпан 🙂 ама ти си един шаран. Това да не е тук цирк. 🙂

  14. Eй, това “ маститите“ не оставяте и в собствения си блог човек да поглежда и с “ друго “ око собствените си ( и другите) творения. Това не бива, онова пък хич, бе ако няма шарани тези с въдиците какво ще правят?)))))))
    подпис: Театър дел арте

  15. bogpan, лети! 🙂

    Абе, сънувам, че си говоря с един колега и той ми разказва някакъв супер роман. И както ми го разказва, аз съм убедена, че това нещо е много интересно. Имаше някакъв трик с връщане на назад на действието, който беше много сполучлив. И както обикновено се случва – не си спомням вече нищо от този роман.

    И защо го разказвам тук? Ми къде да го разкажа, тук попаднах първо днес. 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: