Posted by: bogpan | април 30, 2009

Всякакви

***

луна
нощ
в зениците ми
се взираш
сгъстено

***

къщата която е празна
тревата която расте

обикаляш обикаляш обикаляш

дано ми склопят очите

***

ниските храсти
подкарват пътя
и птица зад
бетонния ъгъл

времето приближава

Advertisements

Responses

  1. E, сега пък 🙂 Застреля ме. Аааааааа, не, такива не ги искам от теб.

  2. хихи, докато се разправях с луковиците, бройките и човека сега пък и стрелба, да.
    искаш, не искаш, това е кокошко крилата)))

  3. Защо-о-о
    хубаво е…
    Нещо, като хайку … но без правила

  4. Петя, я виж децата харесват моите миниатюри
    без правила. Петяяяя…)))


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: