Posted by: bogpan | април 26, 2009

Мъртва вода – С.Куазимодо

Затворена вода, ти сън си на блатата
и киснеш в тях нашир отрова напластена,
ту бяла под отблясъците, ту зелена,
подобна си на моето сърце.

Тополата край теб сивее и пърнара;
листа и жълъди намират в теб покой
и всеки става център с кръгове безброй –
с глух шепот се разнищва вятър от Сахара.

Като че пръстените си върху водите
разтяга споменът ми, о,сърце: потегли
отнякъде, а подир туй умре, че негли
сестра рожденна ти е мъртвата вода.

прев. от италиански: Драгомир Петров

p1000852

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: