Posted by: bogpan | април 22, 2009

Зад силует на море

На златния пясък
на бъдещо лято
като мраморни статуи
застиват сенките ни
– силует на море.

На хълма обагрен
в червени отблясъци
– портокалово слънце –
от сплетени ракитени
вейки е сгушена
мъничка пейка.

И вятърът леко
– почти не отваря
крайните листи
на червената роза,
която някога твоята
бяла ръка ще остави
– прекъснато време.

„ Четири цикъла“ 2005 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: