Posted by: bogpan | април 11, 2009

Надежда

van_gog76_big

О, утрините – със свежеста
на птиците.


Това дете, което скачаше
като на дама
(да не настъпи сенки).
Цъфтежът на далечните бадеми…
И тези диви слънчогледи
на тебе подарявам
(на дланите ми слиза
вятърът).
Думи нищо не значещи
като:
“ Стани, Лазаре!“
Господи!
Подарявай Надежди.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: