Posted by: bogpan | март 28, 2009

Спомен за езика

Лек ден…

Баба ми беше малка
жена.
Обичаше да говори на други
езици:
италиански, френски и
немски.

И на езика на бабите за своите внуци:
„ миличко“.
Не получаваше пенсия ( това беше времето) и
вкъщи гъмжеше от ученици. Сигурно за това не
научих и нито един. Или от гостите, които минаваха
често ( живеехме в центъра до опашката на коня – така
казваха), за да изпият по едно черно кафе. Кафето
беше специално – за гледане. Тя „гледаше“ и те ни
разказваха. Много истории. Сигурно за това не
знам нито една.
После започна да става все по-малка и
тъничка.
Една нощ майка ми каза:
„- Отиди да я видиш….“
Тънък, прозрачен лист.

Сега сигурно гледа и
говори единствено на езика на бабите
за своите внуци:
„ миличко“.

Advertisements

Responses

  1. Прочетох няколко пъти текста… по-точно 4 пъти…
    Почувствах се погалена.
    Поздрави.

  2. Знаеш ли и аз така се почувствах, разбира се в друго време. А е трогателно това “ точно 4″, когато и един път е доста.
    Благодарност.

  3. Ето и стихотворението в чудесното изпълнение
    на Валентин Дишев.
    http://dictum.mediabg.eu/?p=3114


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: