Posted by: bogpan | март 17, 2009

10-те минути на Георги Милев


„А с какво се борят младите автори?
Най-вече със самите себе си. Изглежда, че те се оттеглят назад към личния живот. Историите им са някак смалени. И ако от време на време човек попадне на един или друг писател, който очевидно има пред вид нещо по-голямо, като например Дейвид Фостър Уолас, то това е истински късмет.“

Салман Рушди – „ Моят красив провал“

Така се получава и е естествено, че по-лесно е да се опиташ да кажеш нещо съществено като се опираш на признати ( най-вече от теб) хора в областта на литературата, особено когато не си вадиш хляба с писане на рецензии. Но така или иначе независимо от всичките „ против“ едно такова писание, не съм в състояние да премълча новата книга на Георги Милев „ 10 минути„, не само защото е мой близък приятел и съм донякъде в „ кухнята“ на това събитие, не само защото съм имал възможността да сплитам думите си с него в общо писане, а защото Авторът категорично не попада в категорията „ младите автори“ и така историите , които разказва никак не са „ смалени“. В една размяна на реплики със Силвия Томова по повод „ Черната кутия „ на Амос ОЗ, Силвия беше отбелязала че „ плътните истории, в които център е сюжетът, не са май много по вкуса на пишешите днес проза“ и „…като че ли има някаква автоцензура, трудно се посяга към вярата, още по-трудно се пише история за нея“.

Разбира се, ни най-малко бих оспорвал мнението на човек, който не само държи пулса на съвременната проза, но и пише изключително добре и публикува и извън страната, но именно „ 10″-те минути на Г. Милев по мое мнение са именно не само „ плътни истории“, но и въпросът за вярата не е подминат. За тези , които обичат истории с център сюжет, именно това е книгата, която следва да прочетат, най-малкото защото Милев е добър разказвач. Написаното в тази книга е от човек, който обича да разказва и знае какво да разкаже, по начин който кара неизкушения читател буквално да „ излапа“ текста и да очаква продължение. При препрочитането ( което е неизбежно) поради усещането за лекото подводно течение, което придърпва започва да се очертава „нещо голямо“ в смисъла, който влага Рушди. Тук няма да правя анализ на отделните разкази, за да подкрепя това мое твърдение, защото това е задача за оперативната критика и на редакторката Ваня Константинова, а само нахвърлям впечатленията си на човек, който не пише проза, а поезия т.е доколко на мен ми е възможно ( а и желателно) да се идентифицирам с героите от историите и доколко това води до съпреживяване на случващото се. Мога спокойно да отбележа, че и аз съм човекът на спирката в „ 10″ минути ( едноименния разказ), и аз съм човекът, който намира неочаквания „ гостенин“ в собствената си къща през нощта ( „От позиция на силата“), и аз съм слонът, в стъкларския магазин („Стъкларски магазин за слонове“). И аз съм онзи човек, който „е“ във всички разкази на Г.Милев. До тук нещата звучат доста сериозно, защото и темите са от „ сериозните“ – за хуманизма, за врага, за другостта, за вярата и неверието, но повярвайте, Г.Милев е човек, който може да се забавлява. И не само. Той се забавлява искрено, но не за Ваша сметка. Ни най-малко – „…слонът повдигна хобота си в усмивка“. Усмивката на Милев е онази, която предизвиква ответна реакция – усмивка, деликатността е онази, която предизвиква ответната адекватна реакция. И ако следва да дам все пак някаква дефиниция на писането на Милев с една дума тя е „ деликатност“. Сигурен съм, че не съм в състояние да обясня, анализирам , разясня и т.н впечатленията и мислите, породени от „10″ -те минути на Г.Милев, но съм сигурен и в друго – тази книга е липсващата книга в България, поради нейната цялостност, както и цялостна е личността на автора. Приключвайки с несистематизираните си мисли и още по-несистематизирани чувства в духа на Силвия Томова, все пак ми се иска да Ви поканя на премиерата с думите:

Деликатна книга.

Advertisements

Responses

  1. Съгласен. С една добавка (дума, а не съдържание, от която ушите ни бяха хванали мазоли… преди… а сега пък съвсем рядко разпознаваме съдържанието, а думата е „архаика“) – тази книга излъчва човеколюбие. Не всеопрощаващо, лъстиво или сладникаво, а просто живо. И мощно, мамка му…
    Сигурно ще кажа още нещо на премиерата… Ще се видим там.
    🙂

  2. чела съм из нета някои неща на писателя. и сега съм наистина заинтригувана. ще се радвам да посетя. и прочета.
    да си призная не обичам „плътните истории“ и навярно затова харесах тези „10 минути“.
    но няма да пиша сега като не познавам книгата изцяло. доскоро 🙂

  3. Точно „човеколюбие“! Ние вече не обичаме себе си, какво остава за ближния и човеколюбието е такава възхитителна рядкост…
    Харесах израза ти „Той се забавлява искрено, но не за Ваша сметка.“ Както и „деликатност“. Вече не знам дали ще мога да кажа нещо на премиерата…
    И за да не се възгордееш – една забележка: задачата да се правят анализи на отделните разкази не е моя. Моята си я свърших:)

  4. Много любопитно, ще прочета книгата! До четвъртък, значи…)

  5. Наистина много заинтригуващо представяне на „10 минути“, които аз няма да пропусна да прочета. 🙂

    Особено впечатлена останах и от цитата на Салман Рушди, който споменава Дейвид Фостър Уолис (точно за последния смятах да пиша в скоро време и много се бях ровила из българския интернет, но не открих почти нищо). И макар Уолис да няма много общо с Милев, освен това, че и двамата са ми много любими :), споменаването им в обща публикация е твърде ок! 🙂

    Аз му казах на Георги (Жоро) Милев, че ако книжлето свърши преди да съм се добрала до него, просто трябва да напише още едно. И си пожелавам и двете 😛

  6. Трогнат съм от този жест.
    Благодаря на всички за вниманието и думите.
    Ще ви чакам утре в галерия „Кръг плюс“ в 18.00. 🙂

  7. Не, Милев, аз няма дa дойда!

    😛 Обаче ще медитирам празнично, може и телепатията да я включа. 🙂 Поне за 10 минути.

  8. Той, Милев съвсем се е притеснил от целия шум около него, че съвсем е изключил, че ти не си в България. Но колко му е…ей я де е))) прочие и аз съм в твърде неловка ситуация, тъй че ще ме извинявате но …след утрето ще се опитам нещо да скалъпя , умно.

  9. Премиерата на Жоро мина просто по ноти. И в София и в Пловдив беше посетена от доста хора.
    Да не забравя, че и Ина Иванова е едно много приятно момиче. А ние обрахме целия студ, особено в къщата на Ламартин. Но какво повече може да сгрява от топлината на едно “ човеколюбие“?

  10. Интересный сайт, автору спасибо

  11. Очень интересно, хотя что похожее вижел на другом сайте

  12. Интересный сайт, побольше бы таких


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: