Публикувано от: bogpan | март 11, 2009

Андалусия

Във Андалу-сия
О, мила Лусия

на скалистия нос
разрязващ бурна
река
скитник един
разказва Фламенко
Безгрижно
Безбожно
Безмисъл
за утрешен ден

Викът му е вик –
крясък на морски
орел
Ударът с крак –
удар на черен
жребец
във кремъчен
зид

Във Андалу-сия
О, мила Лусия
не вино а кръв
от мъжете тече
в искри
когато
погледнат
твойте зелени
очи

Но скитникът
Не
Той земята тъче


Responses

  1. Прилича на моряшка песен и бутилка ром 🙂

  2. Йо-хо-хо цаца в тези морета, казва един. Цаца, цаца би казал друг, ама риба.)))


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d блогъра харесват това: