Posted by: bogpan | март 5, 2009

Час дванайсет

В есенна неделя
нареждам обедната
маса
дълбока като пръст
и с корени високи.

Разстилам бялата
покривка
и там се спускат
детските ми спомени
за столове високи
и резбовани
със живи хора.
И супника от
порцелан
разказваше
благоуханно…
Отблясъци на
сребърните
същности.
Часовникът си
удряше
дванайсет
със дванайсетте си
чукчета.
Час дванайсет
непорочен
и щастлив.
Час неделен.
Час на
бяла
есен.

Advertisements

Responses

  1. Час на нежна песен…….поздравления!

  2. Както всеки такъв спомен, rafi. Както спомен…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: