Posted by: bogpan | февруари 20, 2009

Понякога

Понякога

светло при зазоряване,
после се стъмва.

Потрепват листата на кестена.
Едва потрепват.
Някой говори с корените,
гали кората напукана,
с очи като макове.
И плаче. Все плаче.
Напоява земята
или говори с лица
зад огледалото.

Ведрото се блъска в стените
на кладенец.

Advertisements

Responses

  1. „Ведрото се блъска в стените
    на кладенец.”
    , слизайки да гребне
    от събраните сълзи…

  2. Г-н Графе, моите подозрения за “ и други заложби“ се оправдаха. Благодаря Ви!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: